1.06.2020 г., 17:39 ч.
Тъй ще се случи
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана,
хвана пътечката кратка във ранни зори.
" Ще изгориш!" - каза вятърът. Истина стана.
В гола поляна, животе, как пламъка скри?
Знам - умори се на времето тъжният ручей.
В случай, че стъпки забавя, помнете, че аз
в някакъв час ще залитна и тъй ще се случи,
пръв да научи предателят, бил между вас.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Озъртам се за разказа!
-
Обичта ти гледа към написаното от мен с диоптрите на сърцето, Яничко!
Това стихотворение е по-различно с вътрешните си рими, заради които и аз го ценя и може да се каже, че е под специален статут и в моята лична класация. Благодаря ти! ❤️🍀 -
Обичам размислите ти, облечени в рима! Мъдростта, която човек може да намери вътре, не знае граници.
-
По-лесно се предават чувства и усещания, когато са лично преживяни, но когато е от името на друг/приетия лирически герой/, се иска голямо майсторство да бъдеш убедителен като посредник! Това го правиш безпогрешно, Мария, затова съпреживяваме заедно с твоя герой и нещо като предателството! А има ли по- тежък удар от да намериш това усещане от най-близкия приятел ? Затова- да не залитаме, за да не ни се случи това!....Не напразно си нарекла стиха си философски!
-
Иржи, не искам в никакъв случай заради мен да оставяш без сън! Благодаря ти за среднощния коментар, мила!🌹
Доче, хубаво си го казала: " По дяволите да върви умората", защото в живота няма поправителен изпит и трябва да го ценим, каквото и да ни сполети!🌹
Светулче, светиш на страницата ми с неподправена светлина и дори на душата ми става по-светло от нея!🌹
Марго, това "О, грешка моя! Болка ненаситна!" остана в мен от стихотворението ти! Благодаря, че го сподели на страницата ми!🌹 -
Останах на олтара ти...
Поезия » Друга
261 1 1
Мечтах в живота да горя.
Душата във житейски огън да прочистя.
Мечтах безброй бисери да сътворя
и малкия си дом със тях да нагиздя.
О, грешка моя! Болка ненаситна!
Когато кладата угасна, угасна моята душа.
Бисерите станаха блокове гранитни
и не можех с тях дома си да крася.
Увиснаха на двете ми нозе
и натежаха двете ми криле...
От кладата не можех да изляза,
а болката отвътре ме гризе!
Превърнах се във сива пепел,
но вятър не повя!
Останах на олтара ти, живот невесел,
дори и след смъртта!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени -
Минорно настроение... Но е добро за душата. Заглажда ровищата и. Имам подобно. " Останах на олтара ти". Всеки има нужда от такова време и настроение. Поздрави и радост!
-
Прозвуча ми като притча, заковаващ финал!
-
"Знам - умори се на времето тъжният ручей."
Умората(познавам я, проклетата)
забавя стъпките, понякога ги спъва.
Но любопитството така крепи сърцето
че то не ще се спре да се вълнува.
От хубаво и лошо, от събития,
които ни белязват до живот,
(но дават поводи за нови стихове).
По дяволите да върви умората! -
Стана късна доба, нямам сили да коментирам, оставям те за утре, обещавам, ще преслушам всичко пропуснато.И на Шехерезада казах, тя е доволна от декларацията ти и скоро ще ти се обади!
-
Благодаря ти, Наде!🌹🍀🌹
-
Разкош!
-
Дано с това стихотворение не наклоня везните в теб към лошото настроение, Рени! И аз те усещам много близка и ти изпращам топла прегръдка!🌹
-
И без това днес ми е тъжно и отнесено, свито сърцето в необоснован страх от най-лошите възможни сценарии. Успокоително е, че живот неопределим и изстрадан виждат и другите...
Дали пък нашата поетична чувствителност не е доста излишна?
Прегръщам те, защото си ми близка и по душа, и по усет! -
Нито едно слънце не е застраховано от непрогледна облачност в душата си, Дени. Успокоително е, че между слънцето и облаците често изгрява 🌈 дъга и всеки се надява да пие от нейната елексирна цветност. Благодаря ти!🌹🍀🌹
-
Един много драматичен стих от една много слънчева дама. Хубаво е, много даже, Мария.
-
Здравей, Валя! Благодаря ти!🌹
-
Хубаво. Оправи си случАй в последния куплет.
-
Благодаря, че си тук, Стойчо, и че коментира днешната ми поетична рожба!🍀
Майсторе, специални благодарности и към теб, че сложи това стихотворение в избрани!🍀 -
В такива моменти се изправяме срещу болката която не зараства в душата и я носим ,макар "славата" на позора да принадлежи на този на когото си отдал доверието и любовта, за да ги видиш поругани...
Поздравления за написаното от теб, Мария, защото понякога и прошката изглежда неуместна пред неумолимата действителност!🤗 -
Потънах в обстойния ти и дълбочинен коментар, Цветенце! Ти дори надграждаш в него моята авторска идея, признавам си. И съм ти благодарна за това проникновено вникване в написаното и отвъд него,
миличка!🌹🍀🌹
Юри, стана ми интересно! Разбира се, че ще публикуваш произведението си! Хайде, нямам търпение!🍀 -
Извинявай, Мария, но аз също почувствах горчивина в творбата ти и поради тази причина, те моля да ми позволиш, да кача, като свързано произведение една моя хвалебствена Ода за лирическата (не само)! 😀 Иначе стихотворениено ти, носи силно послание и поставя много важен въпрос - за предателството!
-
Много силен, открит и дълбок стих. Не е лесно да се пише за слабостите и грешките в живота, макар и през очите на лирическата или лирическия. Сила се иска те да бъдат осъзнати и кураж човек да се изправи пред предателите си, за да се защити и да им прости. Лесно е да се побегне, но бягството рано или късно тежи. Тук, тази сила я усетих в залитането по пътя, което за мен е начало на недовършеното в миналото. Искрено те поздравявам, Мари и благодаря за предизвикания размисъл в мен!❤️🌹😘
-
Мария, в никакъв случай не ми е прозвучал така. Затова и в началото се застраховах с обръщението. И да е подкрепа, в случай че е необходима, и да е отношение към посланието.
-
Не исках да подценя тълкуването ти, Велина!🌹 Извини ме, ако така е прозвучал коментара ми! Тук сме си вече приятели и чувстваме загриженост и съпричастност един към друг, след публикуването на стихотворения с по-тежка тематика.
-
Аз се обърнах към стиха и към всичките животи, които той олицетворява.
-
Момичета, бързам да ви успокоя, че аз не се отъждествявам с лирическия герой, за да не се притесните за мен!🍀Но като творчески размисъл върху предателството в живота, разсъжденията са истински и дори подложени на самосъд.
Благодаря ви!🌹 -
Мария....предателите винаги са от най-близките...прости и забрави (ако можеш).
А от мен - 🌹💖☀️ -
Животе, горе главата! Ако пък и предателят да се окаже приятел. Все пак, това, което притежаваме безусловно, сме самите ние.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Виновата..!