Тъй ще се случи
Моят живот не разбра, че е жалък и грешен.
Смешен бе даже и страдаше неоценен.
В мен посаден или спомен от някога беше?
Спеше без отговор, сякаш от Бог защитен.
С вик вкоренен, неприкрил горделивата рана,
хвана пътечката кратка във ранни зори.
" Ще изгориш!" - каза вятърът. Истина стана.
В гола поляна, животе, как пламъка скри?
Знам - умори се на времето тъжният ручей.
В случай, че стъпки забавя, помнете, че аз
в някакъв час ще залитна и тъй ще се случи,
пръв да научи предателят, бил между вас.
© Мария Панайотова All rights reserved.
