Тъжен поглед
Днес по улицата моя мина старостта.
Тъжно я изгледах, от спомен ослепях.
Но той не беше тъжен, тъжната бях аз.
В сърцето се заслушах, о, как се смях!
И се задъхах с аромати, вкус на устни.
И се подпалих от пожара на очите й.
И се изпънах от нежните й струни.
И си върнах от седмото небе силите...
Днес по улицата моя мина вятърът.
Как връхлитна дръзко, стремглаво, без свян,
да гасна поиска, разплака и свещите,
и катурна фигурките от порцелан...
Тъжно я изгледах, от спомен ослепях.
Но той не беше тъжен, тъжната бях аз.
В сърцето се заслушах, о, как се смях!
И се задъхах с аромати, вкус на устни.
И се подпалих от пожара на очите й.
И се изпънах от нежните й струни.
И си върнах от седмото небе силите...
Днес по улицата моя мина вятърът.
Как връхлитна дръзко, стремглаво, без свян,
да гасна поиска, разплака и свещите,
и катурна фигурките от порцелан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
