20.09.2004 г., 12:50 ч.

Тъжна среща 

  Поезия
4.6 / 5
1325 0 3
По улицата първите снежинки
ми галеха лицето в нежен ритуал.
На пейката в близката градинка
прегърбен старец бе заспал.
Когато приближих, очи отвори,
попита ме с поглед посивял:
- Госпожо, дайте ми два лева, моля!
От вчера нищо не съм ял.
Лицето - на бразди, дрехите - вехти,
а изглежда с осанка прилична.
В миг върна ме в годините детски.
Това беше моят пръв учител!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Предложения
  • Отведи ме, където лекуват с обичане – раните и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо. Умори...
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
  • В ръцете ти нощувах... Като в къща. Замръква във очите ми измама. Ти сутрин педантично се завръщаш в...

Още произведения »