Sep 20, 2004, 12:50 PM

Тъжна среща

  Poetry
1.5K 0 3
По улицата първите снежинки
ми галеха лицето в нежен ритуал.
На пейката в близката градинка
прегърбен старец бе заспал.

Когато приближих, очи отвори,
 попита ме с поглед посивял:
- Госпожо, дайте ми два лева, моля!
От вчера нищо не съм ял.

Лицето - на бразди, дрехите - вехти,
а изглежда с осанка прилична.
В миг върна ме в годините детски.
Това беше моят пръв учител!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...