Тъжна свобода
ТЪЖНА СВОБОДА
Ех, друже, друже...
"Свободна съм."
Имах някога другар -
комсомолски секретар.
Промяната прие за божи дар
и бързо, бързо стана "седесар".
Тежък бизнес подхвана.
Взе си "нон-стоп" охрана.
Със другарката Стоянка
основаха частна банка.
Бяло замъче си построи,
със зид висок го огради.
На любимото дете
гувернантка взе - моме.
Една учителка позната
слугува в къщи, мие и колата.
Ех, друже, друже, скъпо секретарче,
безскруполно, доволно "седесарче",
пак първо си и в днешната класация.
Какво, че тя - нещастната ни нация,
върви забързана към ликвидация...
И аз "свободна съм" на воля да се моля:
"Ако те има, Господи, ела ме научи,
как се живее сред боклуци със пари?
1999 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
