Тъжна свобода
ТЪЖНА СВОБОДА
Ех, друже, друже...
"Свободна съм."
Имах някога другар -
комсомолски секретар.
Промяната прие за божи дар
и бързо, бързо стана "седесар".
Тежък бизнес подхвана.
Взе си "нон-стоп" охрана.
Със другарката Стоянка
основаха частна банка.
Бяло замъче си построи,
със зид висок го огради.
На любимото дете
гувернантка взе - моме.
Една учителка позната
слугува в къщи, мие и колата.
Ех, друже, друже, скъпо секретарче,
безскруполно, доволно "седесарче",
пак първо си и в днешната класация.
Какво, че тя - нещастната ни нация,
върви забързана към ликвидация...
И аз "свободна съм" на воля да се моля:
"Ако те има, Господи, ела ме научи,
как се живее сред боклуци със пари?
1999 год.
© Лилия Велчева All rights reserved.
