Тъжни залези...
Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи...
... Ах, ето плъзна
по Океана лъч последен,
разжари водната стихия-
тя лумна в пламък, ала леден
и теменужен здрач покри я...
... Като пред огън ритуален,
с душа притихнала в молитва,
стоя мечтателно печален,
а залезът над мен изсипва
на красотата своя нежна
цветята разцъфтели късно...
.... Замислен тъй стоя и чезна,
и тъжно ми е...
... Тъжно...
... Тъжно!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
