22.11.2009 г., 2:24 ч.

Tъжно-мрачен стих... 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
627 0 6

 

 

Отново ли за меланхолията да пиша,
която ме души със две ръце?
За емотикона, в който се превръщам,
с винаги усмихнато лице?

 

За философията на живота ми -
ироничен, тъжно-мрачен стих.
Аз съм грозно-пишещ графоман,
антропофобичен солипсист.

Ти запечатал си ме в твоето съзнание,
в твоя болен мозък на шизофреник.
Превърнал си ме в мижаво създание
и се радваш, че сега съм като теб.

 

Новолунно светя и безпламенно горя,

изгубена из улиците на ума ти.

За теб съм малка сънотворна луна

и невидимо погребвам те в съня ти.

 

 

 

 

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
  • Броднице, в съня ми дето боса скиташ в некосената тревица, искаш ли до гроб да те износя – тежка оби...
  • Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....

Още произведения »