Tъжно-мрачен стих...
Отново ли за меланхолията да пиша,
която ме души със две ръце?
За емотикона, в който се превръщам,
с винаги усмихнато лице?
За философията на живота ми -
ироничен, тъжно-мрачен стих.
Аз съм грозно-пишещ графоман,
антропофобичен солипсист.
Ти запечатал си ме в твоето съзнание,
в твоя болен мозък на шизофреник.
Превърнал си ме в мижаво създание
и се радваш, че сега съм като теб.
Новолунно светя и безпламенно горя,
изгубена из улиците на ума ти.
За теб съм малка сънотворна луна
и невидимо погребвам те в съня ти.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
