Щастлива беше моята душа,
какво се случи -
тъгата се е настанила в мен,
сълзи стичат се по моето лице,
за щастието кратко
и любовта неизживяна,
за мъката в душата,
тъга търпяна.
Щастието кратко е,
мигът е спомен в паметта,
душата песен е -
написана и неизпята.
Животът
щастие моментно е,
смъртта е край,
пътят труден е,
но води ме към моя
вечен рай.
© Петина Георгиева Всички права запазени