2.03.2010 г., 22:39

Тъжно щастие

960 0 0

Щастлива беше моята душа,

какво се случи -

тъгата се е настанила в мен,

сълзи стичат се по моето лице,

за щастието кратко

и любовта неизживяна,  

за мъката в душата,

 тъга търпяна.


Щастието кратко е,

мигът е спомен в паметта,

душата песен е -

написана и неизпята.

Животът

щастие моментно е,

смъртта е край,

пътят труден е,

но води ме към моя 

вечен рай. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...