Mar 2, 2010, 10:39 PM

Тъжно щастие

  Poetry
959 0 0

Щастлива беше моята душа,

какво се случи -

тъгата се е настанила в мен,

сълзи стичат се по моето лице,

за щастието кратко

и любовта неизживяна,  

за мъката в душата,

 тъга търпяна.


Щастието кратко е,

мигът е спомен в паметта,

душата песен е -

написана и неизпята.

Животът

щастие моментно е,

смъртта е край,

пътят труден е,

но води ме към моя 

вечен рай. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...