Тълпата е временна,
култът - лъжовен.
Словата поят зажаднели души.
За жаждата, знам,
грехът е виновен.
Безверие жадните с пепел пои.
Погребват поредната мъртва идея
и жадно пръстта я поглъща.
Човешката вечност умира със нея
и всеки във своята клетка се връща...
Тълпата се пръсна,
отново е тихо.
А жаждата все по-силно гори.
© Калоян Кънев Всички права запазени