Тълпата е временна,
култът - лъжовен.
Словата поят зажаднели души.
За жаждата, знам,
грехът е виновен.
Безверие жадните с пепел пои.
Погребват поредната мъртва идея
и жадно пръстта я поглъща.
Човешката вечност умира със нея
и всеки във своята клетка се връща...
Тълпата се пръсна,
отново е тихо.
А жаждата все по-силно гори.
© Калоян Кънев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и да.... и не..