Тържество
Когато
последната птица подвие крилцата.
И слънцето сгъне последното свое писмо,
готови за подвиг настройват цигулки в тревите
безбройни щурци и изпълват нощта с Тържество...
Възторгът от птичите звуци небето поема
и кротко го влива в безмълвното свое море.
Свирците тогава от мрака запридат коприна.
Упойващ, покоят търкулва кълбо след кълбо...
Тогава,
тогава моментът за жътва узрява...
Напълвай хамбарите в свойта душа до зори -
със звуци, с безмълвие, с плисък на щурчова врява.
А после на прага в щастлива умора седни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
