Когато
последната птица подвие крилцата.
И слънцето сгъне последното свое писмо,
готови за подвиг настройват цигулки в тревите
безбройни щурци и изпълват нощта с Тържество...
Възторгът от птичите звуци небето поема
и кротко го влива в безмълвното свое море.
Свирците тогава от мрака запридат коприна.
Упойващ, покоят търкулва кълбо след кълбо...
Тогава,
тогава моментът за жътва узрява...
Напълвай хамбарите в свойта душа до зори - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up