Тържество
Когато
последната птица подвие крилцата.
И слънцето сгъне последното свое писмо,
готови за подвиг настройват цигулки в тревите
безбройни щурци и изпълват нощта с Тържество...
Възторгът от птичите звуци небето поема
и кротко го влива в безмълвното свое море.
Свирците тогава от мрака запридат коприна.
Упойващ, покоят търкулва кълбо след кълбо...
Тогава,
тогава моментът за жътва узрява...
Напълвай хамбарите в свойта душа до зори -
със звуци, с безмълвие, с плисък на щурчова врява.
А после на прага в щастлива умора седни.
© Людмила Билярска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много поетична поезия, ако приемаш такова сравнение, но надявам се да ме разбереш!
-
Прекрасен стих!
Поздрав!!! -
успя да ме потопиш в чуден свят!
-
Написано е в стила на Фурнаджиев, много ми хареса.
-
Харесах!
-
Благодаря ти за хубавите думи, Марина!Поздрави!!!
---
Радваш ме, Илко! Благодаря ти!
---
Роси, благодаря ти! Колко се радвам, че се обади!
---
Сърдечно ти благодаря, Пиер! До нови срещи! -
Поздравления!
-
Разкошен стих - птичи песни пълнят един прекрасен момент...!!!
"тогава моментът за жътва узрява...
Напълвай хамбарите в свойта душа до зори -
със звуци, с безмълвие, с плисък на щурчова врява."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
---
Благодаря ти, мила Дорика! Истински празник са думите ти за мен! Поздрави!
---
Щастлива съм от това, че стихът ти е доставил такова удоволствие, прекрасна Юли! Благодаря ти!!!
---
Благодаря ти, Огняне! Радваш ме!
---
О, Кети, разбирам те, мила! Толкова е красиво и вълнуващо, това което ми казваш!!! БЛАГОДАРЯ ТИ!