Търся себе си
Мечти, потъпкани от теб,
сърце, смачкано без милост,
очи, пресъхнали от плач
и душа, обречена на самота.
Любовта бе светлината,
която търсих сред морето от мрак.
Обятията ти бяха убежището,
което исках да сме спаси от злото.
Твоите целувки ме омагьосваха,
усещах, че светът е мой, че мога всичко.
Мислех, че нощта не ще настъпи отново,
но целувката свърши и слънцето потъна в мрак.
Сега плахо се надигам от прахта,
оглеждам се, около мен няма никой.
И знам, че отново трябва да продължа
да търся себе си, любовта и своя покой.
Посветено
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Боев Всички права запазени
