Търся себе си

Boyan (Боян Боев)
86 153

15.11.2012 г., 14:03 ч.

Поезия » Друга

665 0 3

Мечти, потъпкани от теб,

сърце, смачкано без милост,

очи, пресъхнали от плач

и душа, обречена на самота.

Любовта бе светлината,

която търсих сред морето от мрак.

Обятията ти бяха убежището,

което исках да сме спаси от злото.

Твоите целувки ме омагьосваха,

усещах, че светът е мой, че мога всичко.

Мислех, че нощта не ще настъпи отново,

но целувката свърши и слънцето потъна в мрак.

Сега плахо се надигам от прахта,

оглеждам се, около мен няма никой.

И знам, че отново трябва да продължа

да търся себе си, любовта и своя покой.

Посветено

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.