18.12.2008 г., 17:36 ч.

Търся улица с изход... към себе си... (И вървя по мостòве от нищо) 

  Поезия » Философска
1267 0 22

Търся улица с изход... към себе си...

(И вървя по мостòве от нищо)

 

Разпилях се.

На празно пространство.

И вървя по мостòве

от нищо.

А таванът ми,

ситно заплакал,

пак надвисва над мен

заплашително...

По стъклата се плъзга

умората,

без да знае

посоки и време.

И погребвам звезди.

В листопадите

търся улица

с изход

към себе си.

Днес ме няма.

Две устни – от бяло

си чертаят

посоки от истини.

В неразумно завършена

цялост

пърха пламък

(отвътре изстинал).

Разпилях се.

На празно пространство.

И вървя по мостòве

от нищо.

Но таванът ми вече

не плаче,

а заспива

в самотна въздишка...

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??