У дома...
Счупени
прозорците на детството.
Упоена болка,
сън-врата,
а на спомена
във скрина скрита
парцалива сянка
на мечта...
Одая,
забравена икона,
недолюбен,
сам и стар кавал.
Песента на дядо
още помня.
Черен гарван,
бурен,
гълъб бял...
Сенки
и зазидани желания,
необрана,
плачеща асма.
Село мое -
моя стара рана!
Само тук
се чувствам
у дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
