Счупени
прозорците на детството.
Упоена болка,
сън-врата,
а на спомена
във скрина скрита
парцалива сянка
на мечта...
Одая,
забравена икона,
недолюбен,
сам и стар кавал.
Песента на дядо
още помня.
Черен гарван,
бурен,
гълъб бял...
Сенки
и зазидани желания,
необрана,
плачеща асма.
Село мое -
моя стара рана!
Само тук
се чувствам
у дома!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
