Ще изплета стълба от
мечти,
с въздишка облаците
ще напълня.
По сребърна пътека от
звезди
в къщи да се върна.
Пред прага на родния
ми дом,
ще коленича на земята.
И сълзи мъжки ще
избърша, щом
мама се покаже
на вратата.
И тате мълчаливо
цигара ще запали.
Тъй го помня досега.
С поглед той ще ме
погали.
И кротко ще рече:
- Добре дошъл си
у дома!
© Живко Делчев Всички права запазени
Поздравления, Живко!