Ще изплета стълба от
мечти,
с въздишка облаците
ще напълня.
По сребърна пътека от
звезди
в къщи да се върна.
Пред прага на родния
ми дом,
ще коленича на земята.
И сълзи мъжки ще
избърша, щом
мама се покаже
на вратата.
И тате мълчаливо
цигара ще запали.
Тъй го помня досега.
С поглед той ще ме
погали.
И кротко ще рече:
- Добре дошъл си
у дома!
© Живко Делчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
