Ще изплета стълба от
мечти,
с въздишка облаците
ще напълня.
По сребърна пътека от
звезди
в къщи да се върна.
Пред прага на родния
ми дом,
ще коленича на земята.
И сълзи мъжки ще
избърша, щом
мама се покаже
на вратата.
И тате мълчаливо
цигара ще запали.
Тъй го помня досега.
С поглед той ще ме
погали.
И кротко ще рече:
- Добре дошъл си
у дома!
© Живко Делчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
