Ще изплета стълба от
мечти,
с въздишка облаците
ще напълня.
По сребърна пътека от
звезди
в къщи да се върна.
Пред прага на родния
ми дом,
ще коленича на земята.
И сълзи мъжки ще
избърша, щом
мама се покаже
на вратата.
И тате мълчаливо
цигара ще запали.
Тъй го помня досега.
С поглед той ще ме
погали.
И кротко ще рече:
- Добре дошъл си
у дома!
© Живко Делчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
