24.01.2010 г., 22:54 ч.

У л и ц и 

  Поезия » Бели стихове
760 0 11

 

 

сутрин

като се събудя на

триста осемдесет и четвърта улица

спирам да тичам

из къдравите завои на времето

релаксирам три секунди

в носталгията на детските ми локви

и тръгвам отново

точно до улица двеста

съм съсипана от нежност

но продължавам да пия чай

по булевардите на тиха невъзможност

на сто деветдесет и осма

поемам дъх

и втривам в косите си

пет шепи антифриз

и балсам за сънища

улица шеста е наблизо

там виелиците са черупки от миди

секундите и милиметрите

прегръщат неволни дистанции

копаят глобални дестинации

мълчат извънредно

оставам сама

и пътят се губи безжичен

пространствено бял

като бор вледенен

на върха

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??