У л и ц и
сутрин
като се събудя на
триста осемдесет и четвърта улица
спирам да тичам
из къдравите завои на времето
релаксирам три секунди
в носталгията на детските ми локви
и тръгвам отново
точно до улица двеста
съм съсипана от нежност
но продължавам да пия чай
по булевардите на тиха невъзможност
на сто деветдесет и осма
поемам дъх
и втривам в косите си
пет шепи антифриз
и балсам за сънища
улица шеста е наблизо
там виелиците са черупки от миди
секундите и милиметрите
прегръщат неволни дистанции
копаят глобални дестинации
мълчат извънредно
оставам сама
и пътят се губи безжичен
пространствено бял
като бор вледенен
на върха
© Геновева Христова All rights reserved.
