Зрителят не вижда зад кулисите
какво с кого се случва,
засядат ли в гърло на актрисите
от мед или отрова бучки.
Убежище си търси муза
далеч от човешките очи
нейното семейно щастие
завист чужда да не разруши.
Живееща с второ си „Аз“,
душата си излива в редове,
четат ги хората в захлас
несрещали подобни стихове.
Дано отново застане открито,
гордеейки се със своя талант.
А него заслужено да възпяват
художник, поет, музикант.
Играем в живота си пиеска,
премълчавайки изпитваните чувства
и неволно го превръщаме в бурлеска,
в която да обичаш е изкуство.
© Вили Тодоров Всички права запазени