Mar 6, 2018, 4:42 PM

Убежище си търси муза

  Poetry » Other
481 0 0

Зрителят не вижда зад кулисите

какво с кого се случва,

засядат ли в гърло на актрисите

от мед или отрова бучки.
 

Убежище си търси муза

далеч от човешките очи

нейното семейно щастие

завист чужда да не разруши.

 

Живееща с второ си „Аз“,

душата си излива в редове,

четат ги хората в захлас

несрещали подобни стихове. 

 

Дано отново застане открито,

гордеейки се със своя талант.

А него заслужено да възпяват

художник, поет, музикант.  

 

Играем в живота си пиеска,

премълчавайки изпитваните чувства

и неволно го превръщаме в бурлеска,

в която да обичаш е изкуство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...