Мъглата бързо пада,
ще ни покрие в сиво тази нощ,
града обгръща без пощада,
кара го да бъде лош.
Притаен във всяка сянка,
винаги напада в лице,
смъртоносен като пепелянка,
с хладни, кървави ръце.
Ако пратен е за теб
и към тебе той върви,
веднага ще станеш блед.
Някой скоро ще кърви!
Реже пръсти, чупи с(ъс) наслада
с хладен, черен нож,
а мъглата бързо пада,
кара го да бъде лош.
Зад гърба си кръв и кости
той оставя с лекота.
Ще повтарят „Бог да прости”
и за тебе майка, татко и жена.
На милост не се надявай,
щом надуши твойта плът,
и молитви ти отправяй,
свърши тука твоят път!
Пред теб издига се като грамада,
смачква гръдния ти кош,
а мъглата бързо пада,
кара го бъде лош.
И поредна жертва праща в ада,
тялото прибира в кош,
а мъглата бързо пада,
кара го да бъде лош!
© Иван Петров Всички права запазени
Пускай още!!!