Убийте ме
Бях момиче, сияещо от радост,
носех радост на всеки, бях щастлива имах мечти!
Сега угаснах, не мисля за нищо,
нищо не искам!
Не съм вече онзи човек, който всички обичаха и познаваха.
Почерниха деня ми, разбиха живота ми хора студени и мен направиха лед.
Не виждам щастие, не виждам път напред!
Угасиха огъня, който в мен гореше,
унищожиха щастието ми.
Някога виждах осеян от слънце път, сега виждам само мрак и мъгла!
ЗЛОБНИ, УЖАСНИ, ЖЕСТОКИ - УБИВАХА, МАЧКАХА, ТЪПЧЕХА ВСИЧКО В МЕН И СЕ СМЕЕХА САМОДОВОЛНО!
Не остана нищо в мен - една празна душа, студена и злобна, елате, убийте и мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нона Маринова Всички права запазени
