Убийте ме

Poetry » Other

1.1K 0 2

Бях момиче, сияещо от радост,

носех радост на всеки, бях щастлива имах мечти!

Сега угаснах, не мисля за нищо,

нищо не искам!

Не съм вече онзи човек, който всички обичаха и познаваха.

Почерниха деня ми, разбиха живота ми хора студени и мен направиха лед.

Не виждам щастие, не виждам път напред!

Угасиха огъня, който в мен гореше,

унищожиха щастието ми.

Някога виждах осеян от слънце път, сега виждам само мрак и мъгла!

ЗЛОБНИ, УЖАСНИ, ЖЕСТОКИ - УБИВАХА, МАЧКАХА, ТЪПЧЕХА ВСИЧКО В МЕН И СЕ СМЕЕХА САМОДОВОЛНО!

Не остана нищо в мен - една празна душа, студена и злобна, елате, убийте и мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AllySevellow (Алиса Севелоу)

Не им доставяй удоволствието да те стъпчат! Изправи се, отърси се от прахта и им покажи, че си силна!

2012-11-22T15:41:09+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Не давай живота си на злото!
Не ставай, като тях!

Бъди Слънце и Доброта!
Дерзай!

2012-11-22T12:34:35+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0