Тя искаше да следва мечтите си,
някой я спря, някой я спря,
сълзите бяха в очите ù,
никой не разбра.
Кой подряза крилете ù,
уби целия ù свят?!
Кой разби сърцето ù,
каква е тази съдба?!
Тя търсеше рамо,
на което да се опре,
но намери само
тъмен силует -
сянката на самотата,
нейният спътник в нощта,
зад облаци скри се луната
и я остави сама.
Тя искаше да следва мечтите си,
не успя, не успя,
сълзите са още в очите ù,
докога, докога?!
© Богдана Маринова Всички права запазени