5.04.2012 г., 15:14

Убити мечти

528 0 3

Тя искаше да следва мечтите си,

някой я спря, някой я спря,

сълзите бяха в очите ù,

никой не разбра.

 

Кой подряза крилете ù,

уби целия ù свят?!

Кой разби сърцето ù,

каква е тази съдба?!

 

Тя търсеше рамо,

на което да се опре,

но намери само

тъмен силует -

 

сянката на самотата,

нейният спътник в нощта,

зад облаци скри се луната

и я остави сама.

 

Тя искаше да следва мечтите си,

не успя, не успя,

сълзите са още в очите ù,

докога, докога?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...