Убива ме това, че си отиде
Някога във моите очи
ще видиш ли пак капеща сълзата?
Ще се побираш ли във моите мечти
пак онази чистата, добрата?
Ще се върти ли пак за нас земята
дваж по-бързо отпреди?
Ще говорят ли за нас цветята?
Ще се вплетат ли двете ни съдби?
Ще ни вее ли пак оня есенен вятър?
Ще вървим ли по наш`та пътечка?
Ще ми покажеш ли пак ти звездата,
изгряла сред Голямата мечка?
Ще ни кани ли още луната
да сме двама край нея в нощта?
Ще ни измива ли сутрин тревата
със своята чиста роса?
Ще ни грее ли светът нас двамина?
Наш ли ще е танцът на дъжда?
Убива ме това, че си отиде...
Със сърце разбито своя път ще продължа...
ще видиш ли пак капеща сълзата?
Ще се побираш ли във моите мечти
пак онази чистата, добрата?
Ще се върти ли пак за нас земята
дваж по-бързо отпреди?
Ще говорят ли за нас цветята?
Ще се вплетат ли двете ни съдби?
Ще ни вее ли пак оня есенен вятър?
Ще вървим ли по наш`та пътечка?
Ще ми покажеш ли пак ти звездата,
изгряла сред Голямата мечка?
Ще ни кани ли още луната
да сме двама край нея в нощта?
Ще ни измива ли сутрин тревата
със своята чиста роса?
Ще ни грее ли светът нас двамина?
Наш ли ще е танцът на дъжда?
Убива ме това, че си отиде...
Със сърце разбито своя път ще продължа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Държа да си остане "отиде".
