12.01.2007 г., 9:36

Убивай ме нежно

1.1K 0 2
Беше нещо неизбежно
може би копнежно.
Влюбих се в тебе безнадеждно,
и това не беше нещо цележно.
Обичаше ме нежно
и подари ми своите мечти .
Сърцето и душата си ми ти
и света ми подари.
Ти влюби се уж на шега
и далече стигнахме в нощта.
Кажи ми докога ще продължим
и какво с действията си целим?
Кажи ми, че не греша,
когато искам те в нощта.
Безнадеждно е това,
но чувствата си аз не мога да спра.

Убивай ме нежно с устните свои
и покори ме сега, подари ми нощта.
Покори в мен страстта
и утоли жаждата моя.
Аз сега съм твоя
и не търся вече покоя.
Не искам без теб да греша -
искам с теб да съм грешна.
Направи ме такава, каквато ме искаш
и силно в ръцете си да ме стискаш.
Да се гушкаме нежно
и всичко да е неизбежно.

Убивай ме нежно сега,
нека забравя за своята тъга.
Не искам да знам докога,
но искам отношения без лъжа.
Отдавам ти тялото и свойта душа,
от теб искам само истина.
Убивай ме нежно и знай,
че открадна покоя...
и сега съм само твоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За преработка и аз обмислях ,но не бих могла да докосна отново този стих без д аизпитам отново същата емоция!
    А може би някой ден като се върна на зад във времето ще успея д аразбера какво съм искала да кажа и ще го преработя!
  • Всеотдайна откровеност и идкреност на изложението, чиято форма подлежи на преработка.
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...