12.01.2007 г., 9:36 ч.

Убивай ме нежно 

  Поезия
863 0 2
Беше нещо неизбежно
може би копнежно.
Влюбих се в тебе безнадеждно,
и това не беше нещо цележно.
Обичаше ме нежно
и подари ми своите мечти .
Сърцето и душата си ми ти
и света ми подари.
Ти влюби се уж на шега
и далече стигнахме в нощта.
Кажи ми докога ще продължим
и какво с действията си целим?
Кажи ми, че не греша,
когато искам те в нощта.
Безнадеждно е това,
но чувствата си аз не мога да спра.

Убивай ме нежно с устните свои
и покори ме сега, подари ми нощта.
Покори в мен страстта
и утоли жаждата моя.
Аз сега съм твоя
и не търся вече покоя.
Не искам без теб да греша -
искам с теб да съм грешна.
Направи ме такава, каквато ме искаш
и силно в ръцете си да ме стискаш.
Да се гушкаме нежно
и всичко да е неизбежно.

Убивай ме нежно сега,
нека забравя за своята тъга.
Не искам да знам докога,
но искам отношения без лъжа.
Отдавам ти тялото и свойта душа,
от теб искам само истина.
Убивай ме нежно и знай,
че открадна покоя...
и сега съм само твоя.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За преработка и аз обмислях ,но не бих могла да докосна отново този стих без д аизпитам отново същата емоция!
    А може би някой ден като се върна на зад във времето ще успея д аразбера какво съм искала да кажа и ще го преработя!
  • Всеотдайна откровеност и идкреност на изложението, чиято форма подлежи на преработка.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??