Jan 12, 2007, 9:36 AM

Убивай ме нежно

  Poetry
1.1K 0 2
Беше нещо неизбежно
може би копнежно.
Влюбих се в тебе безнадеждно,
и това не беше нещо цележно.
Обичаше ме нежно
и подари ми своите мечти .
Сърцето и душата си ми ти
и света ми подари.
Ти влюби се уж на шега
и далече стигнахме в нощта.
Кажи ми докога ще продължим
и какво с действията си целим?
Кажи ми, че не греша,
когато искам те в нощта.
Безнадеждно е това,
но чувствата си аз не мога да спра.

Убивай ме нежно с устните свои
и покори ме сега, подари ми нощта.
Покори в мен страстта
и утоли жаждата моя.
Аз сега съм твоя
и не търся вече покоя.
Не искам без теб да греша -
искам с теб да съм грешна.
Направи ме такава, каквато ме искаш
и силно в ръцете си да ме стискаш.
Да се гушкаме нежно
и всичко да е неизбежно.

Убивай ме нежно сега,
нека забравя за своята тъга.
Не искам да знам докога,
но искам отношения без лъжа.
Отдавам ти тялото и свойта душа,
от теб искам само истина.
Убивай ме нежно и знай,
че открадна покоя...
и сега съм само твоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • За преработка и аз обмислях ,но не бих могла да докосна отново този стих без д аизпитам отново същата емоция!
    А може би някой ден като се върна на зад във времето ще успея д аразбера какво съм искала да кажа и ще го преработя!
  • Всеотдайна откровеност и идкреност на изложението, чиято форма подлежи на преработка.
    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...