Участ

                        Участ

                         На Галена Воротинцева

Аз не съм твоят мъж. За беда.

Чудодейство  не ми е присъщо:

нито ходя среднощ по вода,

ни водата във вино превръщам.

Аз не съм твоят  верен съпруг.

Нему вричай се... сенчица птича.

Аз съм пролетен вятър в олук,

който  вихрите зимни съблича.

И не следвам пресветлия дълг -

дом и челяд приживе да кътам,

щом у мен вие някакъв вълк

и те чака отвънка на пътя...

И в света, по-ужасен от степ,

не ме блазни досадната  участ:

да развъждам вълчета със теб

или лунни сонати да уча.

Не, не съм твоят мъж. И не съм

покровител на  чужди огнища.

Аз обичам. По-кратко от гръм.

Не очаквай от мен друго нищо...

Само миг, още миг, помълчи.

Слез в душата ми. Хлътвай до голо.

А след  туй безпощадно с очи

ме застреляй, щом хукна надолу...