УЧИТЕЛКО МОЯ
Учителко моя, на този ден се сещам пак за вас,
изпълнен с много радост, но малко и с тъга.
И връщам се назад в онази класна стая,
където някога ме научихте да пишa и чета.
Аз помня още детското букварче,
от страниците цветни научих за света.
И там прочетох думичките "мама", "татко",
"дом", "родина" и "България".
Научихте ме с гордост да обичам
родна стряха, родното небе.
И бойците дали си за нас живота,
пред който се прекланяме на колене.
Научихте ме да съм мъдър и да оценявам,
да уважавам хората, да съм добър.
Показахте ми пътищата по които всеки тръгва,
намирайки много щастие, но и някой друг кахър.
Учителко, простете ми, че съм ви позабравил,
но знайте, че завинаги сте част от мен.
На този ден аз цвете ви дарявам
и приемете най-сърдечни поздрави от мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
