May 24, 2006, 12:22 AM

УЧИТЕЛКО МОЯ

  Poetry
3.5K 0 4

Учителко моя, на този ден се сещам пак за вас,
изпълнен с много радост, но малко и с тъга.
И връщам се назад в онази класна стая,
където някога ме научихте да пишa и чета.
Аз помня още детското букварче,
от страниците цветни научих за света.
И там прочетох думичките "мама", "татко",
"дом", "родина" и "България".
Научихте ме с гордост да обичам
родна стряха, родното небе.
И бойците дали си за нас живота,
пред който се прекланяме на колене.
Научихте ме да съм мъдър и да оценявам,
да уважавам хората, да съм добър.
Показахте ми пътищата по които всеки тръгва,
намирайки много щастие, но и някой друг кахър.
Учителко, простете ми, че съм ви позабравил,
но знайте, че завинаги сте част от мен.
На този ден аз цвете ви дарявам
и приемете най-сърдечни поздрави от мен.

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...