Учителско ежедневие
Посветих себе си на редица поколения,
потънах в писмо и четмо.
Питам се защо ли,
работата нещо пак не спори.
Преподавам си урока,
срещу мен полегнали си двама,
гледат ме учудено и
прозяват се след дискотека.
Задавам си аз въпроси,
двама пък чудаци цъкат sms
нещо май системата се клати,
никой му не пука за урока.
Започваме първата задача.
Вместо молив и пергел,
от несесера грим с червило,
огледалце и парфюм изскачат.
Говоря си самичка а*в*с
Отсреща ми чуруликат си двамина,
споглеждат се с усмивка,
сякаш виждат ме за първи път.
Ох, звънеца вече би,
спаси ме най накрая.
А сега какво ме чака,
ала имам само две ръце.
Бързо търся очилата и започвам,
първа справка, втора, трета,
към дневника поглеждам, някой чука на врата
и какво да видя, чистачката с метлата.
Тръгвам си с чантата на рамо,
с поглед, ала зомби, пазарувам,
приготвям вечеря и залягам над книжата,
че утре може в час някой пък да се събуди.
А дано, ама надали!
Нещо май не са наред нещата.
За образованието време не остана.
Останаха само моите учителски мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. П. Всички права запазени
