Учителско ежедневие
Посветих себе си на редица поколения,
потънах в писмо и четмо.
Питам се защо ли,
работата нещо пак не спори.
Преподавам си урока,
срещу мен полегнали си двама,
гледат ме учудено и
прозяват се след дискотека.
Задавам си аз въпроси,
двама пък чудаци цъкат sms
нещо май системата се клати,
никой му не пука за урока.
Започваме първата задача.
Вместо молив и пергел,
от несесера грим с червило,
огледалце и парфюм изскачат.
Говоря си самичка а*в*с
Отсреща ми чуруликат си двамина,
споглеждат се с усмивка,
сякаш виждат ме за първи път.
Ох, звънеца вече би,
спаси ме най накрая.
А сега какво ме чака,
ала имам само две ръце.
Бързо търся очилата и започвам,
първа справка, втора, трета,
към дневника поглеждам, някой чука на врата
и какво да видя, чистачката с метлата.
Тръгвам си с чантата на рамо,
с поглед, ала зомби, пазарувам,
приготвям вечеря и залягам над книжата,
че утре може в час някой пък да се събуди.
А дано, ама надали!
Нещо май не са наред нещата.
За образованието време не остана.
Останаха само моите учителски мечти.
© С. П. All rights reserved.
