Звездичка (Яна Вълчева)
168 1881
1.11.2012 г., 12:48 ч.

Ухание 

  Поезия » Любовна
1149 1 17

 

 

Как ухае на теб... Днес навярно си идвал

тук, във нашия пясъчен спомен.

Виж, очите ми тлеят. Mай е време за истини,

време раните пак да отворим.

Ти си в мен непокътнат, оцеляваш след бурите

и след нечия жажда за обич,

но след толкова мигове край морето изгубени

нямам нищо за даване в повече.

А животът е толкова, толкова кратък.

Сетивата копнеят, копнеят за взрив...

Може би сме обречени на любов без остатък

и на вярност до гроб. Може би.

Но сега сме ухание. Ти - на есенен парк,

аз - на твоята пейка за влюбени,

Ти и аз... Аз и ти... Докъде? Докога?

Всъщност нямаме нищо за губене.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??