tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
29.02.2016 г., 1:02 ч.  

Ухание на душа 

  Поезия » Любовна
807 0 9

 

Душата ти - кристална е сълза.

Ухае на отминалата болка.

Събираш я във шепи и сега

тя става някак, малка, малка...

 

Но щом с приятел ти я споделиш,

почувствал силно за утеха рамо,

тогава от какво да се боиш,

то заличава всичко преживяно.

 

Остава само споменът един,

че минал си пътека непозната,

в която с думи върху празен лист

надипляш мисли и лекуваш рана.

 

Почти е заздравяла. Ето, на,

усмихва се от тъмното душата.

Та, тя жадува толкоз светлина

и любовта отдавна ни позната.

 

Ухае днес на розова вода.

А може би на морски бриз ухае.

Красива е! Блести от чистота!

Пак чака някой да я приласкае.

 

Оново с топлина да я дари,

с песните ритмични на сърцето.

Същински феникс да се прероди

и по-ефирна литне към небето.

 

Таня Мезева и Таня Илиева

© Таня Мезева Всички права запазени

Благодаря на моята прекрасна приятелка -Таня Илиева, за удоволствието при съвместното писане на този стих.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??