Ухание на душа
Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш,
почувствал силно за утеха рамо,
тогава от какво да се боиш,
то заличава всичко преживяно.
Остава само споменът един,
че минал си пътека непозната,
в която с думи върху празен лист
надипляш мисли и лекуваш рана.
Почти е заздравяла. Ето, на,
усмихва се от тъмното душата.
Та, тя жадува толкоз светлина
и любовта отдавна ни позната.
Ухае днес на розова вода.
А може би на морски бриз ухае.
Красива е! Блести от чистота!
Пак чака някой да я приласкае.
Оново с топлина да я дари,
с песните ритмични на сърцето.
Същински феникс да се прероди
и по-ефирна литне към небето.
Таня Мезева и Таня Илиева
© Таня Мезева All rights reserved.
