24.09.2007 г., 15:58

УХАНИЕТО ТВОЕ МЕ ПЛЕНЯВА

1.2K 0 11

Уханието твое ме пленява

със аромата дневен от Пирея,

на нимфи чудни и на самодиви,

докосва нежни струни на душата!
        
         То в мене вдъхва сили за летежи,

за пурпурния блясък на надеждите,

за усети най-странни, преживени,

за нови спомени, родени в утрото!

 


          Поемайки дълбоко въздух, в мене

се раждат сто желания интимни

и  с радост аурите ни се сливат,

превръщайки се в нещо неделимо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Златанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невераоятно красив и нежен стих,браво!
    С пожелание още много години да

    се раждат сто желания интимни
    и с радост аурите ви да се сливат...
  • Я, кой имал рожден ден!
    Честит празник!
    Празнувай!
  • Прекрасен стих!!!
    Нежен,докосващ,силен!!!
  • Прегръдка и от мен, приятелю!
    Чудесен стих!
  • Браво,приятелю,очарована съм от нежността и чувствеността на стиха!Поздрав и прегръдка, и оздравявай по-скоро!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...