3.10.2007 г., 10:08

Улица "Стрес"

1.3K 0 7

 

Улица "Стрес"

 

Аз живея на улица “Стрес”,

намерих я в случайна обява.

“Елате, моля, още от днес!

Който дойде веднъж, тук остава.”

 

Уютно е силно казана дума,

удобно – едва ли на място.

Но срещу скромничка сума

се нанесох и почнах на чисто.

 

Съседите ми са от пластелин –

не се усмихват, дори не говорят,

С изключение на един господин -

смееше се, преди да го затворят.

 

Животът е хубав. Или поне така е

във всеки вестник той представен.

На човек му стига само да знае,

че пред закона "всеки е равен".

 

Всичко си имаме на улица “Стрес” –

банки, кафета, магазини, хотели

и управа, която да мисли за нас,

да ни чертае планове смели.

 

Ох, нека отсеем истината от плявата -

всички живеем на улица “Стрес”.

И недейте се подлъгва по обявата -

просто не е във ваш интерес.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти от улица "Стрес" да се преместиш на друг адрес. Поставям ти оценка 6.
  • Много е хубаво!Поздрав от една стресната!
  • Така е,Георги.Идеята я разбрах и ми допадна.Приятелски се пошегувах.
  • Прекрасен стих!
    Но жалкото е , че е истина.
    С обич за нас живеещи на "Стрес".
  • Ксиана, всеки е свободен да интерпретира понятието "улица" по собствен начин Именно това е идеята на стиха...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...