3.10.2007 г., 10:08

Улица "Стрес"

1.3K 0 7

 

Улица "Стрес"

 

Аз живея на улица “Стрес”,

намерих я в случайна обява.

“Елате, моля, още от днес!

Който дойде веднъж, тук остава.”

 

Уютно е силно казана дума,

удобно – едва ли на място.

Но срещу скромничка сума

се нанесох и почнах на чисто.

 

Съседите ми са от пластелин –

не се усмихват, дори не говорят,

С изключение на един господин -

смееше се, преди да го затворят.

 

Животът е хубав. Или поне така е

във всеки вестник той представен.

На човек му стига само да знае,

че пред закона "всеки е равен".

 

Всичко си имаме на улица “Стрес” –

банки, кафета, магазини, хотели

и управа, която да мисли за нас,

да ни чертае планове смели.

 

Ох, нека отсеем истината от плявата -

всички живеем на улица “Стрес”.

И недейте се подлъгва по обявата -

просто не е във ваш интерес.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти от улица "Стрес" да се преместиш на друг адрес. Поставям ти оценка 6.
  • Много е хубаво!Поздрав от една стресната!
  • Така е,Георги.Идеята я разбрах и ми допадна.Приятелски се пошегувах.
  • Прекрасен стих!
    Но жалкото е , че е истина.
    С обич за нас живеещи на "Стрес".
  • Ксиана, всеки е свободен да интерпретира понятието "улица" по собствен начин Именно това е идеята на стиха...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...