3.10.2007 г., 10:08

Улица "Стрес"

1.3K 0 7

 

Улица "Стрес"

 

Аз живея на улица “Стрес”,

намерих я в случайна обява.

“Елате, моля, още от днес!

Който дойде веднъж, тук остава.”

 

Уютно е силно казана дума,

удобно – едва ли на място.

Но срещу скромничка сума

се нанесох и почнах на чисто.

 

Съседите ми са от пластелин –

не се усмихват, дори не говорят,

С изключение на един господин -

смееше се, преди да го затворят.

 

Животът е хубав. Или поне така е

във всеки вестник той представен.

На човек му стига само да знае,

че пред закона "всеки е равен".

 

Всичко си имаме на улица “Стрес” –

банки, кафета, магазини, хотели

и управа, която да мисли за нас,

да ни чертае планове смели.

 

Ох, нека отсеем истината от плявата -

всички живеем на улица “Стрес”.

И недейте се подлъгва по обявата -

просто не е във ваш интерес.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти от улица "Стрес" да се преместиш на друг адрес. Поставям ти оценка 6.
  • Много е хубаво!Поздрав от една стресната!
  • Така е,Георги.Идеята я разбрах и ми допадна.Приятелски се пошегувах.
  • Прекрасен стих!
    Но жалкото е , че е истина.
    С обич за нас живеещи на "Стрес".
  • Ксиана, всеки е свободен да интерпретира понятието "улица" по собствен начин Именно това е идеята на стиха...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...