11.07.2007 г., 10:02 ч.

Улицата на чудесата 

  Поезия
1832 0 26
Помниш ли тази улица, мамо?
Тя ухае на детство и вятър.
Тя ухае на шарени черги и станове
и на здравец. И малко на святост.

Тя ухае на всичко видяли павета
и на всичко изпитали хора.
На сушената сила в на дядо ръцете.
На сушените ябълки в двора.

Помниш ли тази улица, мамо?
Беше жива. Подобна на вена.
Пред мечтите в очите на баба постлана
и простряна до края на времето.

Мина ера. Помни тази улица, мамо!
Като бабин завет за прощаване,
татуиран със вечност на моето рамо.
Аз съм преходна. Той ще остане.

                                              В памет на баба Калуда
                                              и дядо Петко

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??