Улицата на чудесата
Помниш ли тази улица, мамо?
Тя ухае на детство и вятър.
Тя ухае на шарени черги и станове
и на здравец. И малко на святост.
Тя ухае на всичко видяли павета
и на всичко изпитали хора.
На сушената сила в на дядо ръцете.
На сушените ябълки в двора.
Помниш ли тази улица, мамо?
Беше жива. Подобна на вена.
Пред мечтите в очите на баба постлана
и простряна до края на времето.
Мина ера. Помни тази улица, мамо!
Като бабин завет за прощаване,
татуиран със вечност на моето рамо.
Аз съм преходна. Той ще остане.
В памет на баба Калуда
и дядо Петко
Тя ухае на детство и вятър.
Тя ухае на шарени черги и станове
и на здравец. И малко на святост.
Тя ухае на всичко видяли павета
и на всичко изпитали хора.
На сушената сила в на дядо ръцете.
На сушените ябълки в двора.
Помниш ли тази улица, мамо?
Беше жива. Подобна на вена.
Пред мечтите в очите на баба постлана
и простряна до края на времето.
Мина ера. Помни тази улица, мамо!
Като бабин завет за прощаване,
татуиран със вечност на моето рамо.
Аз съм преходна. Той ще остане.
В памет на баба Калуда
и дядо Петко
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
