14.04.2023 г., 22:11

Улиците на Клисура

641 1 0

Излизам сам вечерно, след вечеря,

улиците зимни на Клисура да обходя,

в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.

Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,

нявга пълни с детски глъч, живот били.

Крача сам, изпаднал в моя собствен свят,

общувам с уличните приглушени светлини,

а сняг се сипе бавно, украсяващ уличната тишина.

Мечтая, съзерцавам, разсъждавам по въпроса що е то живот,

душата ми изпада във нирвана, замаяна от въздуха клисурски кислороден.

Шляя се вечерно и безцелно,

обикалям уличния лабиринт и тъпча девствената снежна пелена,

а вкъщи чака ме любимата жена, реална, днешна и любовно топла,

с усмивката си разтопяваща снега.

 

КЧ, Клисура, 11.02.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Климентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...