14.04.2023 г., 22:11

Улиците на Клисура

636 1 0

Излизам сам вечерно, след вечеря,

улиците зимни на Клисура да обходя,

в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.

Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,

нявга пълни с детски глъч, живот били.

Крача сам, изпаднал в моя собствен свят,

общувам с уличните приглушени светлини,

а сняг се сипе бавно, украсяващ уличната тишина.

Мечтая, съзерцавам, разсъждавам по въпроса що е то живот,

душата ми изпада във нирвана, замаяна от въздуха клисурски кислороден.

Шляя се вечерно и безцелно,

обикалям уличния лабиринт и тъпча девствената снежна пелена,

а вкъщи чака ме любимата жена, реална, днешна и любовно топла,

с усмивката си разтопяваща снега.

 

КЧ, Клисура, 11.02.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Климентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...