Улиците на Клисура

Излизам сам вечерно, след вечеря,

улиците зимни на Клисура да обходя,

в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.

Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,

нявга пълни с детски глъч, живот били.

Крача сам, изпаднал в моя собствен свят,

общувам с уличните приглушени светлини,

а сняг се сипе бавно, украсяващ уличната тишина.

Мечтая, съзерцавам, разсъждавам по въпроса що е то живот,

душата ми изпада във нирвана, замаяна от въздуха клисурски кислороден.

Шляя се вечерно и безцелно,

обикалям уличния лабиринт и тъпча девствената снежна пелена,

а вкъщи чака ме любимата жена, реална, днешна и любовно топла,

с усмивката си разтопяваща снега.

КЧ, Клисура, 11.02.2023