Излизам сам вечерно, след вечеря,
улиците зимни на Клисура да обходя,
в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.
Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,
нявга пълни с детски глъч, живот били.
Крача сам, изпаднал в моя собствен свят,
общувам с уличните приглушени светлини,
а сняг се сипе бавно, украсяващ уличната тишина.
Мечтая, съзерцавам, разсъждавам по въпроса що е то живот,
душата ми изпада във нирвана, замаяна от въздуха клисурски кислороден.
Шляя се вечерно и безцелно,
обикалям уличния лабиринт и тъпча девствената снежна пелена, ...