Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
25.03.2012 г., 13:52 ч.

Улов 

  Поезия » Любовна
910 0 24

Морето ли? Все още ми дължи

едно момиче в жлътналите дюни.

Сред тях засях тръпчивите лъжи,

че то ще дойде и ще ме целуне.

 

Но вятър всички пориви отвя

и този плаж сега е киша мръсна.

Насън уж пиех бистра синева,

но Бог над мене изгреви не ръсна.

 

Уж с водорасли, сплетени на кок,

брегът е по-примамлив тази вечер,

но е тъмница, мрачно като в рог,

и зли вълни прииждат отдалече.

 

Да имах тънка лодчица с мотор,

да забръмчи над бездни и подмоли,

момичето ще чуе, сто на сто,

и тихо на Нептун ще се примоли...

 

...да се завърна жив, със улов скъп,

и то ръце да хвърли върху мене,

а в лодката, обърната по гръб,

безценната ни рожба ще зачене...  

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??