20.10.2018 г., 1:16

Умея да се сливам с тишината!

752 13 18

Не съм от тези – ярките жени,

признавам си, от всичко не разбирам!

Не харча безразборно за "мечти"

и в малък свят от обич се побирам!

 

Умея да се сливам с тишината

и никога това не ми тежи!

Избрах си път – да следвам добротата,

предпазва ме от всички лоши дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе, благодаря ти!
    Иржи, както често ми се случва след твой коментар, се смея... , но от сърце! Хайку-то не го умея, дори не го разбирам, но знае ли човек, може пък да дам старт на някакъв нов стил хайку!!! Благодаря ти, Иржи!
  • Още малко и ще стигнеш до хайку,Руми...Това на майтап.Аз него не го харесвам, но твоя стих е малък, а ясно казва всичко, и ние го знаем-добротата е тема на всичките ти произведения! Тя извира от душата ти! И се очудвам на едно дребно изказване...Ти си прекрасна,наистина!!
  • С тази твоя доброта оставяш ярка следа, остани такава!
  • Благодаря ви от все сърце, приятели! За мен е чест и голяма радост да ви приветствам! Понякога просто се сливайте с тишината, прекрасно е!
  • много мил стих, Руми!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...