Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
2.01.2011 г., 16:29 ч.

Умея само тъга. Бъди ми къща... 

  Поезия
609 0 5

Аз съм котка, нокти имам!

Животът ми е стопанин,

А ти си ми брат по съдба и по кожа,

все едно кълбо търкаляме

и до нас малките глас отварят.

Мърляв е прагът, дето спим

и празна паничката...

Далече богът – недостижим,

високо - птичката. Проклети ръце

неспособни на полет.

Като стари панти само говорим!

А на мене ми се иска гнездо

горе да свия

и тежко кафе на ръба му да пия,

от кръгчета дим перде да си сторя

и цветен килим в хола да сложа.

В жълто да си боядисам кухнята,

като слънце да светна,

а ти да си ми орбита

и пъпна връв със небето.

Купи ми тетрадка - в нея да пиша

как се прави любов...

Не умея да дишам.

Умея само тъга. Бъди ми къща -

като влизим в теб, вратата да тръшна...

© Евгения Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??