Умея само тъга. Бъди ми къща...
Аз съм котка, нокти имам!
Животът ми е стопанин,
А ти си ми брат по съдба и по кожа,
все едно кълбо търкаляме
и до нас малките глас отварят.
Мърляв е прагът, дето спим
и празна паничката...
Далече богът – недостижим,
високо - птичката. Проклети ръце
неспособни на полет.
Като стари панти само говорим!
А на мене ми се иска гнездо
горе да свия
и тежко кафе на ръба му да пия,
от кръгчета дим перде да си сторя
и цветен килим в хола да сложа.
В жълто да си боядисам кухнята,
като слънце да светна,
а ти да си ми орбита
и пъпна връв със небето.
Купи ми тетрадка - в нея да пиша
как се прави любов...
Не умея да дишам.
Умея само тъга. Бъди ми къща -
като влизим в теб, вратата да тръшна...
© Евгения Илиева All rights reserved.
